Самуилова Твърдина

Средновековната крепост Боженишки Урвич се намира на северните склонове на Лакавишкия рид в близост до село Боженица, област Ловеч. Село Боженица се намира на 12 км север-североизточно от гр. Ботевград, а от него до подножието на крепостта води асфалтиран път. Оттук до крепостта се достига за 20-30 минути пеша.

Гледката, която се открива от укреплението е невероятна. В далечината може да се види Вратцата, на юг Стара планина, а множеството великолепни пейзажи допълват приказната картина. Мястото е по-познато сред алпинистите, които са привлечени като магнит от стръмните и страховити склонове на местността.

Върхът, на който е разположена крепостта има формата на пресечен конус. От трите страни на хълма склоновете са почти отвесни. Тази естествена защита е правила крепостта труднодостъпна и непревземаема. Съоражението е охранявало проходи и важни пътища, а при по-сериозна опасност местното население намирало сигурно убежище зад каменните му зидове.

Археологическите проучвания са установили, че първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. Своето най-бурно развитие преживява през 13 – 14 век, когато е разширена, а защита й била подсилена с още една външна крепостна стена. През 20 – те години на 20 век на това място при археологически разкопки е открит уникален скален надпис , който се отнасял за последните дни от борбата на Второто българско царство срещу османския противник. Надписът, който е разчетен и публикуван от Петър Мутафчиев гласи: “Аз Драгомир писах. Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.”. Копие може да се види в Националния исторически музей. Впечатление правят дълбоката 10 м щерна за вода и скалната черква. Крепостните стени са реставрирани частично.

След предпазливо изкачване по почерняла от дъждовете и времето дървена стълбичка човек сякаш пропада в хилядолетията. Защото никой не знае кога е изсечена скалната ниша, в която е имало аязмо, за съжаление сега пресъхнало. Дали е било тракийско светилище, или е издълбана по-късно, никой не може да каже. Но във всеки случай аязмото е било нещо изключително важно за отбраната на крепостта.Защото най-големият проблем на защитниците на подобни укрепления е била водата.

В този район се намира и Чекотинският манастир. До него се достига, тръгвайки от София по магистрала Хемус. На отбивката за Правец завивате вдясно по стария път за Варна. При село Правешка Лъкавица ще видите табела Чекотински манастир и отбивка, където завивате вляво. Следващото село, което ще минете е Калугерово, а после карате в посока село Своде (пътят Правец-Роман). Отбивката за манастира е един километър след селото. В манастира може да се пренощува, а  вподножието му има малък водопад. От Чекотинския манастир има път, водещ Боженски Урвич. Старият път е наричан от местните хора Римският път. Той достига до подножието на крепостта, където може да се видят вековна букова гора, извори и чешми.

Речник

-кефалия- управител

-щерна- басейн за събиране на дъждовна или друга вода